През 1988 г. художникът Джо Дейвис (Joe Davis) и биоложката Дана Бойд (Dana Boyd) закодират древната германска руна ᛉ — символ на живота — в гените на една бактерия. Microvenus е един от най-широко отразяваните проекти на Джо Дейвис и представлява молекулярно поетично послание в „жива бутилка“, предназначено за изпращане в междузвездното пространство (Davis 1996:73). Подобно заиграване между културни, митологични, дигитални и биологични кодове ярко демонстрира духа на биологичното изкуство и биохакерството и тяхната способност да използват новите технологии, за да поставят дълбоки естетически, философски и социални въпроси.

Дванайсет години преди официалното зараждане на синтетичната биология като наука, тази емблематична творба се превръща и в един от първите опити ДНК да бъде мислена като компютърно програмируема. Концептуалната иновация на синтетичната биология се състои именно в непосредствената връзка, която тя прави между принципите в електрониката и програмирането на живота. „Това, че на практика е възможно да се програмира живата клетка като компютър, че ДНК може да се обработва като електронна верига, е най-зашеметяващата идея, която се зароди в началото на XXI в. Ако това наистина е възможно, тогава ще контролираме клетките на ниво, което е далеч отвъд това, което можем да направим в момента“, отбелязва Венсан Либи, синтетичен биолог във Френския национален институт за здравеопазване и медицински изследвания (Inserm).

Книгата (Пре)програмиране на живота: синтетичната биология между индустрията и биохакерството тръгва именно от тази почти еретична идея и задава въпроса: какво се случва, когато инженерите започнат да програмират живота така, както програмират компютър? Движейки се между философията на Бернар Стиглер, биохакерските пространства и индустриалните биолеярни на бъдещето, изследването разкрива двойствения, фармакологичен характер на новата технология. От една страна, алгоритмизацията превръща живота в поточна линия, а познанието в лабораториите все повече се делегира на алгоритмични системи и роботи — тенденция, потенциално водеща към това, което Стиглер нарича „пролетаризиране“ на познавателния процес. От друга страна обаче същата тази алгоритмизация отваря вратата на лабораторията за художници, дизайнери, ентусиасти и активни граждани, превръщайки аматьора в революционна фигура на XXI век.

От биоизкуството до биохакерските гаражи, от индустриалните роботизирани лаборатории до движението „направи-си-сам биология“ — книгата проследява как границата между организъм и машина, между откритие и изобретение, между наука и изкуство се размива и разслоява, разгръщайки множество вълнуващи нови посоки пред човешкото въображение и мислене.